Amnesty International Publications

First published in April 2009 by

Amnesty International Publications

International Secretariat

Peter Benenson House

1 Easton Street

London WC1X 0DW

United Kingdom

www.amnesty.org

 Copyright Amnesty International Publications 2008

Index: EUR 15/002/2009

Original Language: English

Printed by Amnesty International, International Secretariat, United Kingdom

All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted, in any form or by any means, electronic, mechanical, photocopying, recording or otherwise without the prior permission of the publishers.

българия: Край на безнаказаността чрез универсална юрисдикция

Въведение към проекта “Край на безопасните убежища”

Държави, на чиито територии се извършва геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления, насилствени изчезвания и извънсъдебни екзекуции, често не разследват и не подвеждат под отговорност виновниците.

Тъй като малка част от виновниците за подобни престъпления могат да бъдат изправени пред Международния наказателен съд и други международни съдилища, отделните държави носят отговорността да раздадат правосъдие чрез универсална юрисдикция.

Този доклад е част от серията “Край на безопасните убежища” (“NoSafeHaven”), която анализира държавната практика и законодателства на всичките 192 страни-членки на ООН.

Всеки един от тези доклади цели да помогне на адвокати, жертви и техните семейства, да идентифицират държави, където заподозрените в престъпления според международното право могат да бъдат подведени под съдебна отговорност и задължени да осигурят пълно обезщетение.

Докладите са предназначени да служат като основен инструмент на правосъдието и, като такива, да бъдат използвани от полиция, прокуратура, съдии, както и от адвокати на защитата и учени.

Всеки доклад предлага ясни препоръки как дадено правителство може да приведе националното си законодателство в съответствие с международното.

Целта на тази серия от доклади е да се премахне всяка възможност за безопасно убежище на хора, отговорни за най-ужасните престъпления, които човечеството познава.

България: Край на безнаказаността чрез универсална юрисдикция¹

Държавите са способни да действат като представители на международната общност чрез универсална юрисдикция – правото да разследват и осъждат извършители на престъпления, без значение на чия територия са извършени, каква е националността на извършителя или жертвата и без да бъдат накърнени интересите на държавата, която твърди, че има юрисдикция. Този вид юрисдикция е един от най-ефективните инструменти, чрез които може да се сложи край на безнаказаност на най-сериозните престъпления според международното право.

България бе една от първите държави, позволила на съдилищата си да упражняват универсална юрисдикция върху всички престъпления дефинирани в първия наказателен закон на Княжество България от 1896г. (действал от 1896 до 1951г.). Настоящият наказателен кодекс на Република България, обаче, позволява универсална юрисдикция върху много по-ограничен спектър от престъпления. На лице са също и сериозни пропуски в законовата рамка, които възпрепятстват ефективното съдебно преследване на престъпления според международното право, включително:

• Много престъпления според международното право не са ясно дефинирани като престъпления в българското законодателство;

• Универсалната юрсидикция не засяга множество престъпления, определени от международното право;

• Принципите на наказателна отговорност не са определени в съответствие с най-стриктните изисквания на международното право;

• На лице са и много пречки за съдебно преследване и екстрадация.

Според настоящия наказателен кодекс, българските съдилища могат да упражняват унивесална юрисдикция върху престъпленията, дефинирани в глава четиринайста от наказателния кодекс, (“Престъпления против мира и човечеството”). Престъпните деяния, изброени в глава четиринайста включват: агресия, геноцид, апартейд, военни престъпления, от международен и вътрешен характер, и изтезания по време на въоръжен конфликт. Също така България може да упражнява универсална юрисдикция върху престъпления, включени в международни съглашения, които оторизират участващите държави да прилагат такава юрисдикция. Обаче, не само че дефинициите на престъпните деяния в българския наказателен кодекс не съответстват на стандартите на международното право, но и списъкът от престъпления срещу мира и човечеството в глава четиринайста е непълен.

Въпреки че, България е криминализирала и определила в особената част на наказателния кодекс престъпленията убийство, изнасилване, насилствена проституция, незаконно лишаване от свобода и незаконно преследване, които са престъпления срещу човечеството според Римския статут, те не са включени в глава четиринайста и следователно не понадлежат на универсална юрисдикция. Други престъпления срещу човечеството, като физическо унищожение, поробване, сексуално робсво, насилствено забременяване, насилствена стерилизация, насилствено изчезване на лица и екзекуции без съд не са изрично и ясно определени в българското законодателство, а само някои от техните елементи се съдържат в особената част на наказателния кодекс. Незаконно депортиране на население и изтезание са включени в глава четиринайста, но са криминализирани единствено като военни престъпления.

Престъпни деяния, които не са изрично определени като престъпления срещу мира и човечеството в наказателния кодекс, не само не понадлежат на универсална юрисдикция, но и тяхното съдебно преследване може да бъде възпрепятствано от срокове на давност. Също така, след като дадени престъпления не са изрично дефинирани в наказателния кодекс, има опасност виновниците да не бъдат подведени под отговорност или екстрадирани. Следователно, в момента България е безопасно убежище за чужденци, извършили много от престъпленията според международното право, извън територията на страната, срещу други чужди граждани.

В България има законова рамка, която имплементира сътрудничеството и задълженията на страната според Римския статут на Международния наказателен съд и други международни съдилища. Въпреки това, съществува вероятност, лица издирвани от Международния наказателен съд и други международни съдилища да не бъдат задържани и предадени, поради липсващите или неясни определения на престъпните деяния в българското законодателство. Съществуват, също така, и редица пречки за екстрадация, като например, забраната за екстрадация на български граждани и принципът на двойната наказуемост (изискването деянието да представлява престъпление според българския закон и според законодателството на молещатата държава), които не трябва да важат за престъпления според международното право. Принципите, постановени в българското законодателство, които регламентират имунитети, забрана за обратно действие на закона, ne bis in idem(за едно и също престъпление не се наказва два пъти) и амнистии, също не включват клаузи изключващи престъпления според международното право.

При определени условия българските съдилища могат да упражняват универсална гражданска юрисдикция върху граждански искове в наказателни дела, базирани на универсална юрисдикция. Въпреки това подобни граждански искове могат да бъдат прекратени поради изтичане на срок на давност. Още повече разследване и съдебно обвинение по престъпления от общ характер могат да бъдат образувани само от прокурор, а не от жертвата или неговите или нейните наследници.

В България няма полицейска и прокурорска служба, специализирана в разследването и съдебното преследване на престъпления според международното право. Не са известни и съдебни дела, базирани на универсална юрисдикция.

България трябва основно да преразгледа и да промени законодателството си, за да не позволи на виновници за най-ужасните престъпления да се разхождат на свобода по българските улици.

Този доклад предлага обстойни препоръки за реформа на законодателството и държавната практика, които ще помогнат на България да изпълнява ефективно своите задължения според международното право: да разследва и да преследва по съдебен път международни престъпления, да екстрадира виновниците в други държави, които биха направили същото в справедлив съдебен процес, без риск от смъртно наказание, изтезания, или други нарушения на човешките права, или да ги предаде на Международния наказателен съд.

Препоръки

Дасе ратифицира без ограничаващи резервации:

• Декларацията от 2006г. за защитата на всички лица от насилствено изчезване, която задължава държавите да екстрадират или подведат под съдебна отговорност, лица заподозрени в извършването на насилствени изчезвания. Също така да се направи декларация по член 31 и 32, признаваща компетенцията на Комисията да получава оплаквания от лица и държави.

• Допълнителния протокол към Конвенцията за предотвратяване на изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказания.

Да се дефинират изрично престъпленията според международното право или да се променят дефинициите в наказателния кодекс на следните престъпления, в съответсвие с най-стриктните изисквания на международното право:

• геноцид;

• престъпления срещу човечеството;

• военни престъпления във въоръжен конфликт от международен или вътрешен характер;

• изтезания по време на въоръжен конфликт и мирно време;

• извънсъдебни екзекуции; и

• насилствени изчезвания.

Яснодефиниранитепрестъплениядабъдатвключенивглавачетиринайстаотнаказателниякодекс(Престъпленияпротивмираичовечеството), задасезатвърдиправотонабългарскитесъдилищадаупражняватуниверсалнаюрисдикциявърхутях.²